Имам усещането че през идващата година ще ме изостави!
На всички, ще каже, че изоставя мен,  а не децата. Така, пак аз ще съм злата и лошата , а той най-добрия . Което е вярно той е много добър.
Страх ме е !
Не искам това да се случи. Моля, се на бог да ми даде сили да се справя с това.
Преди време ми каза : - Пусни ме за да се върна.
Сега се питам ще се върне ли ? Дори по -рядко се питам кога?
Искам само да се върне.

 И сега какво като знам за другата?
Да кажа ли че знам ?
Защо ?
Надеждата ми подсказва , че той иска да си запази семейството . Дали ?
Надявам се !
По какво да позная дали е така ?
Как да разбера и да съм сигурна че не мисли да се разделяме ?
Дали ще ни изгони с децата или просто ще ни напусне ?
Паралелно ли ще живеем ?
Как ?
Ще издържа ли да се правя че не знам ?
Ще идържа ли да съм все усмихната и мила ?
Няма ли да заподозре нещо в прекомерната ми доброта ?
Докога?
Колко време ?
Трябва да се справя сама ! 

10/11/2023
Съдбовна дата.
На нея разбрах , че мъжът ми си има друга.
На нея реших , че искам да си запазя семействот.
Нека Бог ми помогне и този път да хвана последният влак, 
Моля, се всяка вечер за това.
А сутрин ставам и се опитвам да съм по-мила и по-добра.
Докога ?
Ще имам ли сили да издържа ?

 Ходехме все хванати за ръце.
Трябва да се справя с това сама. Без чужда помощ. решението трябва да е само мое, без да ми влияят приятекли. Ха след срещата с теб те май изчезнаха. Не ,не те обвинявам в нишо. Аз сгреших. Само аз съм виновна - наистина мисля така. Вкопчих се в теб и в дома, децата - да направим това , после другото .Забравих за НАС , забравих за МЕН. И ти намери нов път.
Няма да бързам. Ще оставя решението да се случи само. Ония горе си знае работат.
Дано и този път е с мен. Молих се дори на майка ти за помощ. Сигурно съм луда- свекърва ми много ми липсва!!!
Искам да спася семейството си ! Ще търся път и решение 

 Вече знам - има друга жена  в живота му. Не в живота ни. Само аз знам, че знам за това.
Не съм казала на нито една приятелка и мисля да не казвам. Те ще споделят с мъжете си, а те с мъжа ми. Моите роднини ще отгачът. Как така той е толкова добричък и умеятелен.   Да явно лъжите ги умее добр.  Неговите родители ми липсват ! Починаха преди три годин. Няма да кажа на никого докато не взема решени какво да правя, какво искам, как да го направя.

Искм ли да съм самотна майка с три деца  и ужастно щастлив бивш съпруг. Той как трябва да понесе отговорността си. Гадна дума отговорност !  Та нали за всяко едно дете сме се борили да го имаме. Искали сме го , Молили сме се на Бог ! Справили сме се с репродуктивните проблеми чудестно!  А сега има друга и ние вече НЕ ГО ВЪЛНУВАМЕ !
Ние или Аз ?!

Чувствам се като цигара. Преди не пушеше с изключение когато си пийнеше повече. Тогава можеше да изпуши цяла кутия с цигари. На другата сутрин като го попитам - не ти ли се пуши, той отговаряше "Цигарите не ме интересуват"
Бясна съм и ме е страх. Тя е по -стара от него с три години. Колкото са и децата ми. Бясна съм и ме е страх. Та тя има повече опит от мен във всяко едно отношение.
 А той какво мисли да прави? Това не напуска пилешкият ми мозък.
Ще ни напусне?
Ще ни изгони ?
Мисля че по-скоро първото . Ще се събуди един ден и ще каже " Довиждане - това беше , останете си тук." 
 И тогава какво - да плача , да се моля , да крещя ! Не май е най-добре просто да се усмихна. Тихо, спокойно да се усмихна и да кажа - Добре.
Това тормози умът и сърцето ми. Какво мисли да прави той ?!
Сърцето и умът ми казват - Трябва да направя всичко възможно да запазя семейството си.
Интуицията ми понякога изкрещява - Той ще те напусне !

Но тогава инатът в мен казва НЕ няма право да те зареже , не теб децата.
Това чувство се появи след като ми обясни как децата били голями да ходят сами натам насам и нямало нужда той да ги кара. Та те са на 10. Видиш ли на негова колежка детето от първи клас ходело само по центъра. Сигурно е същата жена. Полудях. Казах че ще напусна работа но аз деца за хвърляне в устата на столичната измет нямам.
По тази линия ми е ината, не по друга.
Понякога ми минава мисълта - Защо децата не бяха на 20 години. 
Щях да се изправя и да му кажа че може да върви при другата. Ако желае .
Той виняги ще е баща на децата ми ! Каквото и да стане той виняги ще е баща на децата ми. 
Може би за това не тая гняв и ненавист към него .
А и подяволите аз виняги съм го обичала. Дори когато много ме дразни със своята нерешителност.
-Любими какво ще правим в почивните дни?
- Каквото кажеш.
Това ме влудява. Подяволите кажи ти. Ти си мъж .
Уморих се  да съм и жената и мъжа , уморих се да взимам решеня за всичко ! 
Повече не издържам. Но разумът ми казва : Бъди търпелива ! А дали трябва да съм търпелива?

 Тези дни се чудех - как бих реагирала , ако мъжът ми си има любовница?
Дали щях да разбера последна или интуицията ще ми подскаже ?
Може би някоя приятелка ще ми подхвърли нещо в тази посока или пък ще се появи непозната за мен жена във фейсбук. Сигурно ще спрем да правим секс, няма да ми кава както до сега "обичам те"  , а когато аз му кажа "Обичам те" ще получа едно късо  "Да".
И после какво ?
Събирам му багажа , беше ми приятно!
А после - какво да кажа на трите ни деца? Баща ви си има друга жена. Не мога това!!!
А той, дали може да им каже това ?
Вашият мъж как го направи?
После какво стана?
Хиляди мисли са в малката ми глава.
Обичам го , а може би го мразя ?