Те живееха на номер 131 .
Това беше последният номер на тази улица.От тук нататък започваше  друга улица. Някък така малко странно и не съвсем логично, точно тук свършваше  ул.Републиканска и започваше ул.Стефан Стамболов. Номер 131 беше последният номе на ул. Републиканска.
Най-дългата улица в Бургас ! /Това научих от нея при последната ни разходка в града/
Започваше от самият център на града, там край морето и свършваше  тук в края на Бургас. Там край морето беше номер 1. На малките номера живееха "големите" хора. 
Най-дългата улица в Бургас.
Ул Републиканска свършваше с номер 131 и  с един  панелен блок. Достатъчно дълъг и прилично висок за да побере една вселена от съдби и животи. Формата на блока  образуваше  заден двор, където децата през лятот играеха на воля под зелените дървета.
Помня като видение и  блока и двора.
Идвахме тук рядко и за малко само през лятот.
Те бяха на възраста на родителите ми. Знаеха  се от преди да се родим ние тяхните деца.
Мъжът беше слаб дори гърчав, но много енергичен, сякаш на пружинки.Тя имаше плавни и спокойни движения. Дори смеейки се излъчваше спокойстви и безвремие.Помня я и след години на сватбата на малката им дъщеря. Стана и танцува такова сиртаки сякаш беше гъркиня.Да тя май имаше нещо Гръцко-спокойствие и радост от живота.  
За тях двамата всичко започваше от тук. 
Нито богати нито бедни - както всички през 80те.Имаха две момичета. Ходеха на работа. Той работеше много. Тя беше пълна с идеи, естетика и вкус към градивното.В онези години не познавах друг човек които като отиде на  пазар , си купуваше освен храна и цветя.Еи така просто букетче с лалета, слагаше го във ваза на холната маса. Хранеше и тялото и душата. Живота както знаем не спира нито времето. В края на 80те, още преди да дойде "демокрацията" те регистрираха фирма и започнаха частна дейност. Не, не търговия. Впрегнаха работливите ръце и умения на мъжа, а тя обмисляше и организираше. Така когато дойде 10 Ноември знаеха какво да правят. Не се лутаха и не се чудеха, не се колебаеха и съмняваха, ще успеят ли. Те знаеха че заедно са силни, можещи и успяващи. Допълваха се - припряност и спокойствие, работохолизъм и домашен уют, енергичност и добре премисленост.
Станаха достатъчно заможни.Изградиха име и авторитет в града. Никога не показаха доброто си финансово състояние. Сякаш в мен е осанал спомена за изказана гордост от това че се ползват с добро име и коректнот в бизнеса, отколкото че са богати.
Като младеж малко им завиждах. Разполагаха с много средства. Купиха апартамент в София,но преди това купиха един в Бургас. Да, на улица Републиканка, но по в средата. Имаше сватби,разводи,скука и пътешествия. екскурзии


Интересно никога не показаха че са заможни това. Изучиха дори малкото дете в чужбина 
Те я изминаха за един живот!